Обект: Черепишки манастир Успение Богородично
Местоположение: на 85км. от София и на 13км от Мездра, по пътя София – Мездра през Искърското дефиле; област Монтана;
Достъпност: с автомобил до обекта или с влак до гара Черепиш на 15 минути от обекта;
Други обекти в района: Осеновлашки манастир Седемте престола, Вазова екопътека и водопад Скакля, екопътека и водопад Под Камико, Струпецки (Тържишки) манастир Свети пророк Илия
Направления: С автомобил – вариант 1: От пътя София – Мездра през Искърското дефиле следвайте разклона за Черепишки манастир. Той се намира след село Зверино в ляво от пътя.
С автомобил – вариант 2: От пътя София – Мездра през Ботевград следвайте разклона за манастира в ляво при село Ребърково. След Лютиброд пътят се вие през живописното дефиле. Преминава се през 4 тунела, след които указателна табела ще ви упъти къде да завиете в дясно към Черепишки манастир. След отклоняване от шосето пътят е асфалтов, но тесен. Има възможност за паркиране пред портите на манастира.
С влак: Черепишки манастир се намира на около 15 минути пешеходно разстояние от гара Черепиш. Тя се намира на линията София – Мездра, но не всички преминаващи влакове спират на нея, така че е добре да попитате изрично при закупуването на билет.
Ако сте с лице по посока Мездра, пътят за Черепишки манастир започва в дясно от релсите. Той е тесен асфалтов път. Преминава се покрай изоставени сгради, в които от 1944г. до 1989г. се е помещавала Софийската семинария Св. Иван Рилски. Към нея е имало и действаща църква Св. Климент Охридски. Достига се до разклон, където трябва да продължите в дясно (това е пътят идващ от шосето София – Мездра). След още 5 минути пътят ви отвежда до портите на манастира.
Описание: Черепишкият манастир е основан по време на Втората българска държава при управлението на цар Иван Шишман. В края на ХIVвек българските войски бранили храбро древния Коритенград от турските нашественици. След битката цялата околност била осеяна с черепи, от където се смята, че произлиза името на манастира.
Черепишкият манастир е ограбван и опожаряван многократно. Възстановен е в началото на XVIIвек от Пимен Зографски. Тогава е построена и сегашната черква на манастира.
По време на националното Възраждане Черепишкият манастир се превръща в културен и просветен център. Към него е открито и килийно училище, в което са писани и преписвани книги. До наши дни са запазени Черепишкото евангелие – подвързано със златни корици и Данаиловото евангелие.
В периода на национално-освободителните борби Черепишкият манастир е давал убежище на българските революционери. През 1798-1799г. манастирът два пъти приютява Софроний Врачански. По-късно игумен Епифаний Младенов основава Лютибродския революционен комитет. В Черепишкия манастир намират убежище и някои от ботевите четници след разгрома им на 2 юни 1876г. в близката местност Рашов дол.
Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на XIX век. са построени допълнителни сгради: Методиевото здание, Владишката сграда, игуменарница, приемна сграда, Рашидовата къща, Данаиливата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и други. Днес наред с тях посетителите могат да видят и кът посветен на Иван Вазов.
Манастирът и живописната околност са вдъхновявали посетителите с красотата си. През 1871г. Феликс Каниц пътува в дефилето, след което пише: „Районът на Черепишкия манастир е най-красивото природно място на Балканския полуостров“.
През 1889г. и 1907г. Иван Вазов посещава Черепишкия манастир. Смята се, че от това място, патриархът на българската литература е почерпил сюжета за разказа „Една българка“.
Черепишкият манастир е спирка и за Алеко Константинов, по време на неговото пътуване с влак през Искърското дефиле, след откриване на линията София-Роман през 1897г. В пътеписа си „В Българска Швейцария“, той описва впечатленията си:
„А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада; по каменаците и сипеите на тези прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите-ярета и дразнят апетита на плавно летящите над скалите орли; към творчеството на природата виждаме вече и делото на човешката ръка: в самото сърце на тези грандиозни скали зее новата незасъхнала рана – тунелът, с красива подковообразна извивка, а сърдитият Искър е обезсилен с разкошния железен на каменни стълпове мост, – и взето всичко, със сгушения и на дъното кацнал манастир заедно, представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни за разходки около българската столица. И скалите на Милкова ливада са красиви, по върховете им има фигури, силуетите на които в светла лунна нощ би представлявали твърде интересно зрелище, но все пак тия скали много губят при сравнението им със скалите на Черепишкия манастир.“
