Водопад Азовско пръскало е скрит в гънките на Родопите сред дива природа, все още слабо посещавана от хора. До него води обозначен маршрут от град Белово с продължителност около 3 часа в посока.
Обект: водопад Азовско падало
Местоположение: в северозападните склонове на Родопите, в района на град Белово, област Пазарджик; на 66км от Пловдив, на 28км от Пазарджик, на 93км от София
Река: Азовица
Височина: над 15м
Достъпност: около 3 ч преход от края на гр. Белово (близо 9км в посока)
Маркоровка: От Белово: указателни табелки; от Голямо Белово: няма; след присъединаване към пътя от Белово, има указателни табелки;
Други забележителности в района: Беловската базилика и средновековен град Левке (6км), Костенски водопад (29км), водопад Скаловитец (33км), Ферма за щрауси Щраусово забавление (30км), Устински водопад (56км), Червената църква (59км);
От къде се тръгва за водопад Азовско падало
Изходните точки за водопад Азовско падало са две – от края на град Белово или от с. Голямо Белово. Маршрутът от Белово е по-основен и обозначен. Пътят от Голямо Белово се присъединява към него като разстоянието оттам е малко по-кратко, но поради спецификите на терена, се изминава за приблизително същото или малко по-дълго време.
До Азовското падало от Белово
Началото на маршрута за Азовското падало от посока Белово се намира в края на града. Мястото е отбелязано и в картата на Гугъл.
Последните около 50м до него са по черен път, излизащ от града, затова, ако сте с автомобил, е добре да паркирате по-надолу по асфалтовите улици. На мястото има жилищен контейнер с надпис Евангелска църка. Непосредствено вляво от него е и първата табелка за водопада.
Белово – разклона за Левке
От края на Белово се тръгва по черен път, на открито, който в началото е сравнително полегат. От него се разкриват гледки към планинските ридове напред. След около 15 минути се минава в близост до голям бял кръст и заслон вдясно. Към тях се отделя по-слабо отъпкан черен път.
Около 30 минути след началото на прехода вижда кравеферма вляво, а на още 10 минути след нея се стига до мястото, където се присъединява пътят, идващ от с. Голямо Белово. Ще познаете кръстовището по стария навес вдясно, покрай който минават два черни пътя (левият е от/за Голямо Белово), и шахта при поляната вляво. Продължава се направо.
След около 100м се стига до разклон – вдясно е за средновековния град Левке и Беловската базилика, вляво за Азовското падало. И двете посоки са обозначени с табелки.
По черния път
Напред пътят започва да набира височина по-осезаемо и върви през широколистна гора, която през пролетта е огласяна от птичи песни. Тази част от маршрута е по-монотонна, но може да бъде много интересна за любителите на природата: поради все още слабото присъствие на хора, могат да се видят различни видове птици, при мокро време и дъждовници. На места има разклонения, но главният път се различава ясно. Насочващите табелки също потвърждават посоката.
На около част път след разклона за Левке се преминава дерето на малка река.
На около 15-20 минути след нея трябва да се отклоните вляво (около 2ч от Белово). Мястото е добре обозначено с табелки и не може да бъде пропуснато.
Пътеката към водопад Азовско падало
Оттук започва по-динамичен етап от прехода до водопада. В началото се продължава по широк път, минаващ през поляни, осеяни с левурда. Яркозеленият им цвят през пролетта е впечатляващ.
Скоро пътят преминава в тясна пътека. Тя постепенно се спуска към тясно речно дере. От другата му страна се продължава покрай огромна скала, с размерите на голяма жилищна сграда.
На около 20 минути след отклоняване от главния път се стига до паднало дърво с гравиран надпис Падалото. След него има пейка – единственото обособено място за почивка по маршрута.
Пътеката продължава към следващото дере – това на река Азовица. Спуска се до водата и върви покрай нея. Стига се до място, където в реката се влива приток отдясно. Продължава се за кратко между двете реки нагоре. При мокро време мястото гъмжи от дъждовници, които са навсякъде 😊.
По-нагоре се пресича реката и се върви от лявата страна на водата. Тук пътеката става стръмна, на места хлъзгава. След 5-6-минутно изкачване се вижда водопадът вляво.
При среднобързо темпо, след около 2ч50мин от началото на прехода от Белово се стига до водопад Азовско падало. Времето може много да варира в зависимост от темпото и физическата подготовка. Денивелацията, която се преодолява, е около 600м изкачване, но не се усеща много, поради равномерното разпределение на дълго разстояние. Връщането отнема около 2ч20мин при същото темпо.
До Азовското падало от с. Голямо Белово
За Азовското падало може да се тръгне и от с. Голямо Белово. От тази страна няма указателни табелки за водопада. Началото на маршрута е при пощата в центъра. От нея се тръгва по улицата в посока обратна на главния път и се завива по първата пряка вляво. В края ѝ има указателни табелки за Св. Спас (Беловската базилика и Левке) и за параклис Св. Петка. Посоката е вляво към Св. Петка, където се намира и голям бял кръст, видим от селото. (Ако тръгнете вдясно, след около 10 мин, отново има възможност да се поеме в посоката към Св. Петка).
Маршрутът излиза от селото, и върви на открито, минавайки през и покрай пасищни поляни. Възможно е да минете в близост до стада, пазени от овчарски кучета. Минава се в близост до кръста, както и до оброк Дванадесетте дъба. Назад се разкриват красиви панорамни гледки. Пътят е с много разклонения и на места може да е трудно да се ориентирате за посоката.
Продължава се нагоре и се навлиза в гората. Минава през брод през река Капиничко дере. В края си, пътят се присъединява към маршрута до водопад Азовско падало от Белово. Трябва да завиете по него вдясно и след около 100м се стига до разклона за Левке. По-нататък се върви по гореописания маршрут.
Друг вариант, макар и значително по-дълъг, е да минете през Беловската базилика и да слезете до разклона при пътя, идващ от Белово (около 1ч до базиликата + 40 мин до разклона). На връщане може да минете по гореописания по-кратък път.
Водопад Азовско падало
Азовското падало се спуска от масивна скала с височина над 15м. Мястото е много магнетично. Част от водите на реката се разбиват в малка скална тераска, след което продължават надолу в по-широка струя. Зад основния воден поток по обраслата с мъх скала се стича вода на фини нишки. Водопадът е най-пълноводен през пролетта.
Непосредствено преди водопад Азовско падало към реката се присъединява още един приток, идващ отдясно. Мястото е усойно и не предлага много добри възможности за почивка. През пролетта, при пълноводие, водната струя е много силна и хвърля пръски на голямо разстояние, правейки камъните наоколо мокри и хлъзгави.
Ако имате време, сили и желание, можете да посетите и намиращите в района Беловска базилика и останките от средновековния град Левке. Разстоянието от разклона до базиликата се изминава за около 1 час, денивелация 200м изкачване.