Аладжа манастир се намира на територията на природен парк Златни пясъци. Посещението му комбинира разглеждане на изсечения в карстовата скала манастир, музейна експозиция и разходка в гората до разположените наблизо Катакомби.
Обект: Аладжа манастир
Статут: скален манастир, недействащ, паметник на културата
Местоположение: на около 15км от центъра на Варна, на 4км от Златни пясъци, на територията на природен парк Златни пясъци
Други забележителности в района: Двореца в Балчик (23км), нос Калиакра (65км), Шабленски фар (74км)
Достъпност: с автомобил; с автобус №29 от Варна; пеша по туристически маршрут от Златни пясъци
Направления
Аладжа манастир се намира на по-малко от 1,5км встрани от главния път Варна – Балчик. В близост до манастира има паркинг – уширение на пътя, за около 25 автомобила. На това място се намира и автобусната спирка, чешма с течаща вода и сергия за сувенири.
От паркинга се минава през дървен портал и след 2-3 минути по алея със стъпала се стига до входа на комплекса. Касата се намира веднага след него вдясно.
Работно време и входни такси
Работното време на Аладжа манастир в периода май-октомври е от 9:00 до 17:00ч. без почивен ден. През месеците ноември, март и април комплексът е затворен понеделник и вторник, а от декември до февруари не работи.
Входните такси за Аладжа манастир са, както следва:
Възрастни: 5лв.
Ученици и студенти: 3лв.
Деца под 7г.: безплатно
Комплексът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Аладжа манастир – история и проучвания
Аладжа манастир е средновековен скален манастир. Обитаван е от монаси-отшелници през XIII-XIVв.
Предполага се, че манастирските помещения са създадени през различни периоди – още от раннохристиянския (IV-VIв.) до средновековния (XIII-XIVв.). Вероятно първоначално е съществувало само първото ниво с монашески килии и църква над тях, до която са водели изсечени в скалата стъпала. В по-късен период е създаден параклисът на второто ниво на манастира.
Средновековният скален манастир постепенно западнал по време на османското владичество, но местното християнско население продължило да почита мястото.
За съжаление много малко се знае за историята на скалния манастир от писмени източници. За първи път Аладжа манастир се споменава в едно от писмата на археолога Виктор Тепликов, който посетил българските земи през 1828-1829г. След това манастирът се споменава и в изследванията на Константин Иречек.
Аладжа манастир е цялостно проучен от Карел Шкорпил, който през 1887г. е направил конструктивен план на пещерите, скици на стенописите и е записал много от легендите за обителта. Според неговите проучванията името на манастира през Средновековието е било Св. Спас. Наименованието, достигнало до днес – Аладжа, произходжда от арабски или персийски и означава пъстър, шарен. Предполага се, че Пъстрият манастир е впечатлявал със своите стенописи.
През 1927г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1968г. за паметник на културата с национално значение. През 70-те години на XXв. е построена и сградата на музея към него.
Днес комплексът на Аладжа манастир включва скалния манастир, Катакомбите на около 700м от него и музейна експозиция.
Посещението на Аладжа манастир
На около 50м след касата на обекта се стига до стъпала, отвеждащи в подножието на отвесната скала, приютила манастира. Завива се пред нея вляво и се минава покрай трибуна, изградена за публиката на спектакъла Легенди от Аладжа манастир, създаден през 2009г.
Малко след нея се стига до стълбата, отвеждаща посетителите нагоре към манастирските помещения. Във всяко от тях има картина с възстановка, която помага да си представите как е изглеждало през годините на разцвет.
На първото ниво се влиза в манастирската църква. Тя е била богато украсена със стенописи, но до днес от тях са останали само трудноразличими фрагменти.
В пода ѝ са изсечени каменни стъпала, по които се е влизало и излизало. По тях се слиза надолу, където са разположени монашеските килии, кухнята и трапезарията на манастира. Помещенията са били отделени едно от друго с дървени прегради.
В края на това ниво се намира църква за заупокойни молитви с три гроба. От нея по дървена стълба се е стигало до параклиса на горното ниво. За да го посетите, трябва да се върнете обратно на посетителската стълба.
На горното ниво на Аладжа манастир се намира единствено параклисът. До него се стига по тесен коридор по края на скалата, осигурен с парапет. Оттук над короните на дърветата се вижда и морето. В параклиса, най-вече по тавана, са съхранени части от средновековните стенописи. В него не може да се влезе, а само да се надникне отвън.
На тавана на широкото помещение преди параклиса може да се види изрисуван ангел. Според датата под него, картината е от 2009г. Изображението прилича на копие на оригиналния стенопис на ангел от Аладжа манастир от XIVв., който днес е изложен в Регионалния исторически музей в Плевен.
До параклиса е окачена и църковна камбана, дарена през 2006г.
Катакомбите
Катакомбите се намират на около 700м от Аладжа манастир. Представляват изсечени в скалата помещения, за които се смята, че са обитавани от отшелници през V-VIв.
До тях отвежда горска, сенчеста пътека, без особена денивелация, която тръгва вдясно от музея. Разстоянието се изминава за около 10 минути. Пътеката е и Дендрологичен маршрут на територията на природен парк Златни пясъци. Встрани от нея са поставени табелки с имената на различните видове дървета, които я обграждат.
В близост до Катакомбите пътеката се разделя на два ръкава, но и двата отвеждат на едно и също място.
Катакомбите са разположени на три основни нива. За най-долното ниво се слиза по каменни стъпала. Посещението му е забранено, поради опасност от срутване. Входът е затворен с решетка, но може да се надникне вътре. Предполага се, че тук са били разположени жилищни помещения. Те са били свързани с горните нива чрез вътрешни дървени стълби.
На горното ниво също има един затворен вход. След него вляво се стига до други две помещения, в които може да се влезе. Първото е затворено с решетка, но до него се стига през второто. Те са представлявали крипта, в която са погребвани монасите от Аладжа манастир. В първото помещение се виждат каменни улеи по стените, в които се предполага, че някога са поставяни дървени трупи за изграждане на ламперия около стените. На лявата стена се вижда и издълбан кръст с буквите алфа и омега под него. Отвор в тавана на помещението дава изглед към третото – най-горно ниво на Катакомбите, за което се смята, че е служело за уединение и молитви. Във вътрешното помещение, до което се стига по тесен коридор, има няколко гробни камери, в които са били полагани костите на монасите.
Музеят
Експозицията в първата зала на музея е посветена на проучванията на братята Шкорпил и създаването на Варненското археологическо дружество. Там е изложено и бюрото, на което е работил Карел Шкорпил.
Във втората зала на музея изложбата разглежда развитието на християнството във Варненския регион в различни периоди от българската история. Представени са и макет на манастира, показващ как е изглеждал отвън, както и дървените стълби, използвани за качване. Може да се види и илюстрация на помещенията на Аладжа манастир, показваща тяхното предназначение. Изложени са копия на стенописите, открити в манастирските параклиси.
На горния етаж на музея са изложени модели на мозайките, разкрити при разкопките в няколко раннохристиянски базилики във Варна.
При входа на музея се продават сувенири и пътеводители.
На територията на обекта не се предлагат вода и храна. Пред входа, където се намира касата, има вендинг машини за сухи закуски и напитки. Тоалетна за посетителите има след касата вдясно. Няколко пейки, подходящи за кратка почивка, са разположени пред музея и вляво от алеята към манастира. На паркинга вдясно от дървената арка при началото на алеята за манастира има чешма.
Времето, необходимо за спокойно посещение на всички обекти в комплекса, е около час и половина.