Обект: Сопотски манастир Св. Спас
Друго име на обекта: Сопотски манастир Възнесение Господне, Сопотски мъжки манастир
Местоположение: област Пловдив, в покрайните на Сопот, непосредствено до началната станция на лифт Сопот; на 135км. от София и на 60км. от Пловдив
Достъпност: с автомобил до обекта
Други обекти в района: Сопотски водопад (на 30 мин. пеша), Дядо Стояновата воденица, Сопотски метох Въведение Богородично, водопад Сучурум – Карлово, водопад Черното пръскало, Калоферски манастир Въведение Богородично, Калоферски манастир Рождество Богородично, екопътека Бялата река – Калофер
Направления: При влизане в Сопот от посока София, ще се ориентирате за посоката на манастира по табела вляво от пътя (снимка 01,02). Трябва да се отклоните вляво от основния път. След по-малко от километър се достига табелка, указваща, че лифтът е вляво (снимка 03). Тук трябва да продължите вдясно и да следвате пътя до манастир Св. Спас. Можете да паркирате непосредствено преди манастира.
Описание: Сопотският манастир Св. Спас се намира в подножието на Стара планина. В миналото манастирът е бил мъжки, а понастоящем е женска обител.
Смята се, че е възникнал като наследник на манастир Св. Троица, който е съществувал по тези земи до 11-12в. Предполага се, че Сопотският манастир е имал статут на царски манастир и е даряван с права и грамоти от цар Смилец.
По време на османското владичество, манастирът е важен книжовен и духовен център. В него са преписвани десетки книги, част от които са оцелели. Най-старата е датирана от 1480г. В манастира работят също килийно училище и певческа школа.
През 1858г. тук е ръкоположен за дякон Васил Левски и е приел името Игнатий. По-късно той използва манастира за свое убежище.
В Сопотския манастир Св. Спас през 1875г., Тодор Каблешков възобновява Сопотския революционен комитет.
По време на Руско-турската овободителна война Сопотският манастир е опожарен. Оцелял е единствено олтарът на църквата. По време на игумен Рафаил обителта е възстановена.
Сопотският манастир Св. Спас е описан в романа “Под Игото” на Иван Вазов. Той е вдъхновил автора и за написването на стихотворението “Борът”.
