Бачковският манастир Успение Богородично е вторият по големина в България (след Рилския). Той съхранява богата история и ценна архитектура. Посещението му може да се съчетае с кратка или по-дълга разходка сред природата – по маршрута до м. Клувията.
Обект: Бачковски манастир Успение Богородично
Статут: действащ, мъжки
Храмов празник: 15 август
Местоположение: с. Бачково в Родопите, в долината на р. Асеница (Чепеларска река); на 28км от центъра на Пловдив, 11км от Асеновград, на 54км от Пампорово, на 176км от София, на 252км от Бургас
Достъпност: с автомобил до паркинг пред портите на манастира
Други обекти в района: Зелената пътека покрай костницата на Бачковския манастир до м. Клувията и аязмото, Бачковски водопад, водопад Сливодолско падало (5,2км), Асеновата крепост (10,4км);
Направления
Бачковският манастир се намира в южния край на с. Бачково, през което минава пътят от Пловдив и Асеновград към Чепеларе, Пампорово и Смолян. И в двете посоки има кафяви указателни табелки към манастира, индикиращи къде трябва да се отклоните от основния път (вляво, ако идвате от Асеновград).
Веднага след това има два паркинга – вляво и вдясно. Цената за лек автомобил към 2026г. е 2,50 евро за ден. От тях до Бачковския манастир се стига за около 5-10 минути пеша по улица, заобиколена с магазинчета за сувенири.
Непосредствено пред Бачковския манастир също има голям паркинг на цена 2,56 евро / ден. Работното му време е от 7:00 до 19:00ч. (до 20:00ч. лятно часово време) Пътят до него минава по същата улица със сергиите за сувенири и в дни с много посетители придвижването става бавно, заради пешеходците по платното.
В края на паркинга пред Бачковския манастир има тоалетна за посетителите, която се заплаща на автомат и се влиза през турникети. Цената е 1 евро.
Работно време и входни такси
Бачковският манастир е отворен за посещения всеки ден, както следва:
Лятно часово време (април-октомври): 07:00-20:00ч.
Зимно часово време (ноември-март): 07:00-19:00ч.
Входна такса за посещение на Бачковския манастир не се заплаща.
Към 2026г. посещението на някои допълнителни обекти в манастира е платено:
Музей към Бачковския манастир: 3 евро
Трапезария: 5 евро
Костница: цената зависи от броя посетители (обектът не е постоянно отворен, пита се в музея)
История на Бачковския манастир
Бачковският манастир е основан през 1083г. от Григорий Бакуриани – византийски военачалник с грузински произход. За съосновател се сочи и покойният му тогава брат – Абасий Бакуриани, който е завещал за делото значителни суми и имущество. Според устава, съставен за обителта, манастирът трябвало да се самоуправлява и да бъде независим както от светската, така и от църковната власт. Към него е основана и книжовно-богословска школа.
Бакуриани построил и три метоха, които да предоставят подслон и храна на поклонниците до манастира. До днес е запазен само Станимашкият метох в покрайнините на Асеновград.
По време на кръстоносните походи Бачковският манастир остава непокътнат.
По-късно преминава в пределите на Втората българска държава. Важен благодетел и покровител на манастира от този период е цар Иван Александър, който прави значителни дарения за обителта. Негов портрет, като съктитор, е изписан в черквата костница.
Османски период
В първите векове на Османското нашествие Бачковският манастир остава незасегнат, което го превръща в едно от най-важните български духовни средища. Смята се, че след падането на Търновград, тук е заточен патриарх Евтимий. Покрай него се събират негови ученици и последователи и той продължава своята книжовна работа до смъртта си в началото на XVв.
Няколко години по-късно манастирът, наред с Пловдив, не бил подминат от османлиите. Въпреки че след преминаване на опасността, част от монасите се завърнали в него, липсва информация за състоянието и дейността му през следващите два века.
В началото на XVIIв. Бачковският манастир вече е заможен и с много монаси. В този период около старата черква Св. Архангели са издигнати църквата Успение на Пресвета Богородица и жилищните сгради, изписана е манастирската трапезария. Усилено се развива книжовно-просветна дейност.
През XVIII и XIXв. често игумените в манастира са гърци. Това води до засилване на гръцкото присъствие и до унищожаване на стари ръкописни книги на български език, ктиторски портрети, исторически документи и ценности. Въпреки това, Бачковският манастир продължава да се развива, а поклонниците да се увеличават. През 1836г. е построена църквата Св. Никола, изписана от Захари Зограф.
Днес Бачковският манастир е един от трите ставропигиални манастири в България – подчинен директно на Светия Синод (заедно с Рилския и Троянския манастир). Той е втори по големина в страната след Рилския манастир и е обявен за паметник на културата с национално значение. Освен запазената архитектура и стенна живопис, в музейната му сбирка се съхраняват редица ценни реликви.
Посещението на Бaчковския манастир
Посещението на Бачковския манастир започва от северния му двор. В него растат редица интересни дървета, сред които метасеквоя, райска ябълка и джинджифир, чиито плодове зреят през януари. Вдясно, при влизане в манастира, е поставена паметна плоча, гласяща, че там почиват Патриарх Кирил и Екзарх Стефан, които са имали значителен принос за спасяването на българските евреи през 1943г. Вляво има табелка, представяща накратко историята на манастира на български език.
Централно място в двора заемат църквите Св. Архангели и Успение на Пресвета Богородица, които изглеждат като едно цяло.
Църквата Св. Архангели Михаил и Гавраил
Църквата Св. Архангели е най-старата църква в Бачковския манастир, останала от времето на основаването му. Тя е на два етажа, кръстокуполна и еднокорабна. Смята се, че е била свързана със западното крило на манастира. Днес до втория ѝ етаж води покрит дървен мост от втория етаж на жилищните сгради.
През 1604г. при построяване на съборната църква – Успение на Пресвета Богородица, олтарната апсида на Св. Архангели е вписана в притвора на новата черква и двете сгради са свързани.
Църквата Успение на Пресвета Богородица
Съборната църква Успение на Пресвета Богородица е издигната през 1604г., когато Бачковският манастир е в период на разцвет. Тя впечатлява с размерите си – рядко по време на османското владичество са се издигали толкова големи християнски храмове. Черквата е еднопрестолна, кръстокуполна и триконхална (с три полукръгли апсиди). Изградена е от бели дялани каменни блокове и тухли над тях. Куполният барабан е многостенен и богато украсен.
Иконостасът в църквата е един от най-старите в България – от началото на XVIIв. Отвътре храмът е богато изписан. През 1850г., когато стенописите в наоса са в лошо състояние, се възлага на живописеца Моско Одринчанина да ги замени с нови.
След входа вдясно на почетно място е поставена Чудотворната икона на Св. Богородица, открита през XVII в. в скална ниша в м. Клувията. По традиция всяка година на Втория ден на Великден се организира литийно шествие дотам.
Вляво могат да се видят светите мощи на Патриарх Евтимий, открити пред западния вход на църквата през 1905г. През годините са водени редица спорове относно автентичността им, докато през 2023г. са признати и обявени за чудотворни.
Панорамен стенопис
Срещу южния вход на съборната църква, на външната стена на манастирската трапезария може да се види най-голямата стенописна композиция в България. Направена е през 1846г. от асеновградския живописец Алекси Атанасов. На нея е изобразено традиционното литийно шествие с чудотворната икона на Св. Богородица от Бачковския манастир до м. Клувията. Стенописът дава ценна историческа информация за начина, по който е изглеждал манастирът, както и за традиционните облекла, които са носели поклонниците от околността по това време.
Трапезарията
В сградата с панорамния стенопис се намира трапезарията на Бачковския манастир . Няколко стъпала вляво от него отвеждат към южния двор на обителта. Входът за трапезарията е преди тях вдясно. Ако искате да я посетите, но не е отворена, може да попитате в музея. Входът за нея се заплаща – 5 евро (към 2026г.).
Помещението е богато изписано през 1603г. Голяма част от стенописите са запазени до днес. Върху полуцилиндричния свод може да се види композицията Корен Йесеев, включваща образите на античните философи Аристотел, Сократ, Платон, Софокъл, Диоген и др., които се смятат за предтечи на християнството. На източната стена е изобразен Страшният съд.
В трапезарията може да се види и мраморната маса, направена през 1601г. от майстор Никола.
Църквата Св. Никола
В южния двор на Бачковския манастир се издига построената през 1836г. църква Св. Никола, изписана от Захари Зограф през 1840г. На западната стена – отвън в притвора на храма, може да се види композицията Страшният съд. В нея майсторът е изобразил като грешници в ада свои съвременници – пловдивски чорбаджии, които възпрепятствали отварянето на българско училище в града.
Музеят на Бачковския манастир
Вдясно, при влизане в южния двор, се намира музеят към Бачковския манастир. Създаден е през 30-те години на XXв. Днес е разположен на три етажа. В него е представена богата сбирка от икони, обкови и църковни утвари и други вещи, свързани с духовния живот и богослужението.
Входната такса за музея към 2026г. е 3 евро.
Бачковският манастир е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. Печатът е в музея.
На разположение на посетителите е и църковен магазин.
Извън Бачковския манастир можете да посетите църквата костница със запазени стенописи от XIXв. Тя се намира на около 10 минути пеша и не е постоянно отворена. Можете да попитате в музея. Посещението се заплаща допълнително, а таксата зависи от броя на хората.
Друг интересен обект извън Бачковския манастир е пещерата, където е била скрита иконата на Св. Богородица. Тя се намира на около 1 час пеша. До нея се намира и манастирското аязмо. Подробно описание на маршрута можете да прочетете тук. Можете също да разгледате параклисите над паркинга на манастира или да се качите до кръста над Бачковския манастир.
Използвана литература за историческите данни:
Чавръков, Г. Български манастири. Хайни, 2000.
Официален уебсайт на Бачковския манастир: https://www.bachkovskimanastir.com