Нос Калиакра навлиза 2 км навътре в морето, а бреговете му се спускат стръмно към морето от 70м височина. Обявен е за природен и архитектурен резерват и съчетава красиви гледки, богата природа, древна история и интересни легенди. Времето, необходимо за посещението му, е около час и половина.
Обект: Природно-археологически резерват Калиакра
Достъпност: с автомобил
Местоположение: област Добрич, на 5км от с. Българево, на 14км от Каварна, на 32км от Шабла, на 35км от Балчик, на 75км от Варна, на 65км от Добрич
Други обекти в района: Шабленският фар (30км), Двореца в Балчик (43км)
Направления
Пътят за нос Калиакра минава през с. Българево, независимо дали идвате от Каварна или от Камен бряг и Свети Никола. И от двете посоки, в центъра на селото има указателни табелки за нос Калиакра.
На около 5км след Българево се стига до бариера, където се плаща входната такса. Паркингът се намира на около 400м по-нататък по пътя и побира около 40 автомобила. След запълването му се паркира встрани от шосето.
Работно време и входни такси за нос Калиакра
Работното време към 2024г. е от 9:00 до 19:00ч. в месеците април-октомври.
Входните такси за крепостта Калиакра към 2024г. са:
Възрастни: 6лв.
Деца: 3лв.
Цената включва вход в музея.
Фото такса за музея: 2лв.
Паркингът не се заплаща.
Обектът е част от списъка на 100-те национални туристически обекта. Печатът се намира в музея. Тоалетна за посетителите има на паркинга и в ресторанта.
Кратка история
Първите заселници на носа са тракийското племе тиризи. През втората половина на IVв. те създават укрепеното селище Тиризис, което през следващите столетия се превръща във важно средище за региона.
Според древногръцкия географ и историк Страбон по-късно Тиризис става цитадела на Лизимах (приемник на Александър Македонски), който укрива несметни богатства в пещерите на носа.
Около IIIв. пр. н.е. селището става погранична крепост на Римската империя. Има сведения за него под името Тиристис, Триса и др. Променена е структурата му. Крепостта включва вътрешен и външен град – две самостоятелно укрепени части.
В края на IVв., след разделянето на Римската империя, селището е в пределите на Източната империя, по-късно Византия. През V-VIв. населението му се увеличава. Селището е споменато в Пътеводителя на Хиерокъл под името Акре Кастелум.
След създаването на българската държава мястото е изоставено.
През XIII-XIVв. идва нов период на разцвет – крепостта се превръща в добре укрепен град с оживено пристанище. От XIIв. се среща в морските карти и атласи под името Калиакра. Към средата на XIVв. влиза в пределите на Добруджанското деспотство. Става негов център по времето на деспот Добротица. Обособяват се три градски части: цитадела (вътрешен град), външен град и предградие. В този период са изградени и значителен брой църкви. Основите на някои от тях са запазени и до днес.
Според някои исторически сведения е възможно Добруджанското деспотство да е последното от българските владения, паднали под османска власт. Според други това се е случило още през 1395г. – една година преди Видинското царство. След дълга обсада, последна пада крепостта Калиакра. През следващите векове запада и се обезлюдява.
След Освобождението Калиакра влиза в пределите на Княжество България. По време на Първата световна война румънските войски навлизат в Южна Добруджа. След края на войната, по силата на Ньойския мирен договор, Южна Добруджа влиза в пределите на Румъния. През 1940г. територията е върната на България.
Посещението на нос Калиакра
Посещението на нос Калиакра е съпроводено с впечатляващи гледки към стръмните брегове и морето.
Легендата за 40-те девойки
Малко след преминаване на бариерата, пътят преминава между крепостни стени. Веднага след тях вдясно се намира паметникът на 40-те девойки. Легендата разказва, че те предпочели да умрат, пред това да попаднат в ръцете на турците. Затова сплели косите си и на това място скочили от високите скали в морето. Можете да се върнете до него, след като оставите автомобила си на паркинга, който е още малко по-напред.
Мемориал на най-голямата битка в Черно море
В началото на паркинга, вдясно, се намира мемориал на най-голямата битка в Черно море. Тя се е състояла на 31 юли 1791г. край Калиакра. Руската ескадра, предвождана от адмирал Ушаков, разгромява превъзхождащата я многократно по численост турска армада. Тази победа слага край на руско-турската война от 1787-1791г. и дава надежда на българския народ за скорошно освобождение.
Мемориалът се състои от паметник на адмирал Ушаков, открит през 2004г. (според информационната табелка) и арка с 18 бронзови камбани с имената на корабите под негово ръководство, добавени през 2011г. по случай 220 г. от битката.
Външният град Калиакра
В другия край на паркинга започва пешеходната разходка на нос Калиакра. Там са разположени сергии за сувенири, след които се продължава между стените, ограждащи външния град на крепостта. След тях се минава покрай останки от сгради от различни периоди: римска баня от IVв., жилищни сгради, църкви от XIVв.
Малко преди портата на следващата крепостна стена има уширение вдясно, където според информационната табелка са открити останки от тракийско скално светилище, посветено на бог Залмоксис.
Цитаделата
Стига се до портата на крепостната стена, която е съвременна възстановка. На това място посетителите са посрещнати от човек, свирещ на акордеон. След крепостните стени се минава покрай синоптичната станция (вляво) и се стига до портите на военната зона, заемаща централната част от носа. На това място също има множество сергии за сувенири. Продължава се по пътека вдясно, която започва да се спуска плавно. Вляво, горе в пределите на военната зона, се вижда за кратко фарът на нос Калиакра.
Фарът на нос Калиакра
Фарът на нос Калиакра е изграден по време на Османската империя и открит през 1866г. По време на Освободителната война (1877-1878г.) временно е спрян. По-късно през март 1901г. е непоправимо повреден от силно земетресение. На негово място е построен нов, като за строежа са използвани камъни от крепостните стени на Калиакра. Новият фар започва да работи на 1 октомври 1901г. Повече за историята му можете да прочетете тук.
Пътеката минава покрай няколко дълбоки скални ниши и стига до ресторант Castello Di Kaliakra. Той разполага с тераса над морето, а затворената му част е разположена в пещера.
Музей
Непосредствено до него се намира и музеят на нос Калиакра. Той също е разположен в малка пещера, в която в миналото се е помещавала скална църква. В него са изложени част от находките от различни епохи, открити при археологически разкопки на носа. Сред тях са каменни котви, различни съдове и украшения – част от тях поставени зад прашни витрини. Интерес представлява поставеният в средата на залата макет-възстановка на крепостта и пристанището на Калиакра, който дава представа как е изглеждал носът в миналото.
Барелеф на адмирал Ушаков
Пътеката продължава към края на носа. Минава се покрай барелеф на адмирал Ушаков вляво – отново отбелязващ най-голямата битка, разразила се в Черно море. Според информацията под барелефа през 2001г. адмирал Ф.Ф. Ушаков е канонизиран от Руската православна църква.
Параклис Св. Николай
В края на носа се намира скулптура на последния защитник на нос Калиакра. Под него се намира параклисът Св. Николай и арката, превърнала се в символ на нос Калиакра.
Според една от легендите нос Калиакра се е образувал на мястото, където Св. Никола е бягал от турците, а Господ се е опитал да му помогне като удължил земята под краката му, за да има накъде да бяга. В края на носа – на мястото, където светецът скочил в морето, за да се спаси, или бил заловен (според различни версии на преданието), е изграден и параклис в негова чест.
Параклисът е реставриран през 1993г., а през 2024г. в него отново се извършват ремонтни дейности.
От терасата до параклиса се разкриват красиви гледки както към околните стръмни брегове, така и към морето. На скалите в подножието на носа често могат да се видят и корморани.
Природен резерват Калиакра
Резерват Калиакра е сред първите защитени територии в България, обявен през 1941г. Площта, която обхваща, е разширявана неколкократно. Той е единственият в страната, включващ в границите си морска акватория.
Тук се срещат разнообразни растителни и животински видове, част от които са редки или застрашени от изчезване. Това е единственото място, където са съхранени части от Добруджанската степ.
Нос Калиакра попада на миграционния път на прелетни птици Via Pontica.
