Обект: Деветашка пещера
Статут: пещера с контролиран достъп и входна такса
Местоположение: област Ловеч, в близост до село Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в близост до пътя Ловеч – Летница, на 20км от Ловеч, на 90км от Велико Търново, на 170км от София
Достъпност: с автомобил
Други обекти в района: Крушунски водопади (16км), Лопушнишки водопади с.Калейца, Троян (53км), Зараповски водопад (64км), Водопад Момин скок (69км), Хотнишки водопад Кая Бунар (77км)
Направления до Деветашката пещера
При пътуване от София и от посока Ловеч към Летница и Левски няма указателна табелка от шосето към Деветашката пещера (в обратна посока има). Минава се през село Йоглав. На около 4км след него се подминава разклонът за село Деветаки вдясно. Скоро след това се оглеждайте за комин вдясно от шосето. Малко след него, отново вдясно, започва пътят, водещ до Деветашката пещера. След разклона настилката не е в добро състояние, но отсечката до паркинга е кратка.
При пътуване от Левски и Летница към Ловеч, на около 5км от село Александрово трябва да се отклоните вляво. На мястото има указателна табелка за Деветашката пещера.
В края на паркинга е разположена касата, а след нея се продължава пеша по асфалтирана алея, в края на която има няколко сергии със сувенири. След това се преминава по моста над река Осъм и се стига до входа на пещерата.
Работно време и цени за вход в Деветашката пещера
Към пролетта на 2023г. работното време на касата е от 08:00 до 20:00ч.
Входните такси за Деветашката пещера са следните:
Възрастни: 3лв.
Ученици, студенти и пенсионери: 2лв.
Семейства с деца от 7 до 18г.: 6лв.
Групи над 15 души: 2лв.
Групи от ученици, студенти, пенсионери над 15 души: 1лв.
Според табелката до касата на Деветашката пещера, посещения във Водната галерия не се допускат в периода 1 ноември – 1 април, а в Сухата галерия достъпът е ограничен от 25 май до 31 юли.
Към пролетта на 2023г., достъпът до двете галерии е ограничен, дори извън гореспоменатите периоди.
Паркингът е безплатен.
История
Съвременните проучвания на Деветашката пещера започват през 20-те години на миналия век. Открити са доказателства, че пещерата е била населявана през почти всички праисторически епохи. Откритите оръдия на труда, керамични съдове и накити се съхраняват в Регионалния исторически музей в Ловеч, а някои от тях и в Националния исторически музей в София.
От 1952г. пещерата е използвана за съхранение на горива от Министерство на отбраната. Монтирани са 15 огромни цистерни, пещерата е електрифицирана, а над река Осъм е изграден ж.п. мост. Достъпът на цивилни лица до обекта е забранен.
През 90-те години на миналия век започва разчистването на пещерата – цистерните са изнесени, но част от постаментите им стоят и до днес. Ж.п. мостът е оставен да се руши дълго време. Достъпът до Деветашката пещера се осъществява пеша от разклона за село Деветаки и отнема около 20-30 мин.
През 2011г. в пещерата се снимат сцени от филма Непобедимите 2. Това вдига на крак еколози и природозащитници, заради нарушаване на спокойствието на защитените видове, обитаващи пещерата. За целите на филмовата продукция е изграден мост над река Осъм, срещу входа на пещерата, който сега се използва от посетителите.
Поради улеснения достъп, Деветашката пещера се посещава от много повече хора всяка година, което е предпоставка за налагането на ограничения с цел съхраняване на растителния и животински свят в нея.
Повече за Деветашката пещера
Деветашката пещера се намира се на десния бряг на река Осъм, на около 20км от Ловеч. Позната е и под имената Маарата (пещера от турски език) и Окната (от пещерни отвори).
Привходна зала на Деветашката пещера
Входът на пещерата е свод, висок около 30м и широк 35м. След влизане в пещерата се вижда реката, което тече в лявата ѝ част (ако сте с гръб към входа). Скоро се стига до просторна зала с височина, която достига 100м. Казват, че в нея спокойно може да се побере храм-паметник Александър Невски. Освен с размерите си, залата впечатлява с кипящия в нея живот и зеленината. На тавана ѝ има 7 отвора, които пропускат светлина, и освен че осигуряват добра видимост, позволяват развитието на богата флора и фауна. Най-големият „прозорец“ се казва Киликът, а останалите носят имената: Поличките, Централен отвор, Кошерище (2 отвора), Кучешки отвор, Ученически отвор. От краищата им наднича буйна растителност.
На няколко места в залата има пейки, където можете да поседнете и да погледате отворите.
Наличието на светлина, зеленина, вода – реката, която тече в лявата част на залата (ако сте с гръб към входа) и живот – скални птици непрекъснато прехвърчат под тавана и огласят цялата зала, напомнят за някой фантастичен свят. Мястото изглежда като излязло от Пътешествие до центъра на Земята на Жул Верн.
Водна галерия
От входа, все по пътеката през голямата зала, се стига до мократа или водна галерия на Деветашката пещера. От нея идва и реката, която минава през привходната зала и се влива в река Осъм. Дължината ѝ е над 2км и в нея са разположени 11 синтрови езера и дори подземен водопад с името Ниагара, но без екипировка и лодка може да се посети съвсем малка част. В началото ѝ ще видите и няколко постамента, останали от цистерните с гориво, съхранявани тук в миналото.
Суха галерия
До сухата галерия на Деветашката пещера се стига по стълби, разположени на изкуствен насип в провходната зала. Минава се през тунел и се стига до площадка с 3 постамента, останали от съхранявания в миналото петрол. Вляво е и началото на сухата галерия.
Тя е значително по-къса и завършва с малка галерия, наподобяваща скален параклис, наречена Олтаря. Стените на сухата галерия са покрити с различни релефни форми.
Животински свят и допълнителна информация за Деветашката пещера
Деветашката пещера е дом на разнообразни животински видове: безгръбначни, земноводни, влечуги, птици и бозайници, част от които са застрашени от изчезване. Пещерата се обитава от 15 вида прилепи и е сред трите най-значими пещери за прилепите в България (заедно с Орлова чука и Магурата). Включена е в Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи EUROBATS.
Още през 1967г. Деветашката пещера е обявена за паметник на културата, въпреки че достъпът на цивилни по това време не е разрешен. През 1996г. е обявена и за природна забележителност.
Деветашката пещера е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Печатът е на касата.
За посетителите е осигурена химическа тоалетна в края на паркинга.