Беловската базилика и останките от Левке са подходяща дестинация за кратък преход в Родопите. Намират се на около 1 час пеша от Голямо Белово.
Обекти: Беловска базилика Св. Спас (Възнесение Господне) и късноантичен и средновековен град-крепост Левке
Местоположение: в северозападните склонове на Родопите, в района на село Голямо Белово, област Пазарджик; на 68км от Пловдив, на 31км от Пазарджик, на 95км от София
Други забележителности в района: пещера Соколова скала (30мин), водопад Азовско падало (9км), Костенски водопад (31км), водопад Скаловитец (35км), Ферма за щрауси Щраусово забавление (32км), Устински водопад (59км), Червената църква (62км)
Достъпност: около 1ч пеша от с. Голямо Белово (3км); около 1ч30мин-1ч40мин пеша от края на гр. Белово (6км)
Маркировка: указателни табелки – от Голямо Белово с надпис Св. Спас, от Белово – с надпис Левке;
Денивелация: 400м изкачване
От с. Голямо Белово
За Беловската базилика и Левке може да се тръгне от читалището и пощата в центъра на Голямо Белово. Те се намират на около 1км след влизане в селото, ако идвате от Белово. На мястото, където трябва да се отклоните, главният път завива вдясно и минава по мост над река Яденица. Продължава се по уличката направо, преди моста. Веднага вдясно по нея има 5-6 места за паркиране.
Оттук се тръгва пеша по улицата в посока, обратна на главния път, и се завива по първата пряка вляво. В края ѝ има указателни табелки. За Св. Спас (Беловска базилика и Левке) се продължава вдясно. На първата сграда вдясно има още табелки, както и паметна плоча, гласяща, че къщата е била посетена от Иван Вазов през 1882г. и от Алеко Константинов през 1897г. Маршрутът към Беловската базилика съвпада с Вазовата пътека – изминатият от патриарха на българската литература път през Родопите до местността Алабак.
След около 50м, на следващия завой, вдясно от пътя се намира Оброчище Св. Илия. Мястото е спретнато и добре поддържано, а от горната му част се разкрива гледка към Голямо Белово и отсрещните планински ридове.
Нататък улицата преминава в черен път, който излиза от селото и постепенно се изкачва.
Около 5 минути след преминаване покрай оброка, се стига до Хаджи Николова чешма. На мястото има голям заслон.
След няколко минути се стига до следващия разклон, обозначен с табелки. За Беловската базилика се продължава по десния ръкав.
Пътят навлиза в гората и се следва още около 20 минути.
След това трябва да се отклоните по тясна пътечка вляво. На мястото има насочваща табелка с надпис Св. Спас.
По пътечката
Пътечката, по която се продължава през гората, на места е съвсем тясна, но добре обозначена с табелки.
Върви се по нея в продължение на около 20 минути, когато се излиза на широк черен път, по който се завива вляво.
След 1-2 минути се стига до малка църква вдясно – Св. Спас. В двора ѝ има чешма с течаща вода, както и голям навес с маси, пейки и барбекю. Самият храм е заключен и не може да се посети. Пред църквата, на пътя, също има чешма, но тя е със значително по-слаб дебит и пресъхва.
От другата страна на пътя се вижда и Беловската базилика. До тук се стига за около 1 час от центъра на Голямо Белово.
От Белово
До Беловската базилика може да се стигне и от град Белово, по значително по-дълъг черен път, проходим с високи автомобили. Тръгва се от края на града, от мястото, което е начална точка и за прехода до водопад Азовско падало. Пътят е сравнително полегат. След около 40 минути се стига до разклон – вдясно е за Беловската базилика и средновековния град Левке, вляво за Азовското падало. На мястото има указателни табелки.
Оттук пътят навлиза в по-гориста местност и започва да се вие. След около 40 мин се минава покрай разклон за Соколова скала.
След още около 10 мин се стига до Беловската базилика. Цялото разстояние от Белово до храма се изминава за около 1ч30мин-1ч40мин.
Денивелация, която се преодолява от двата изходни пункта е почти еднаква. Маршрутът от Белово е два пъти по-дълъг, поради което я преодолява по-плавно.
Беловската базилика
Беловската базилика е датирана към края на Vв., началото на VIв. и е част от късноантичния и средновековен град Левке. Смята се, че е била катедрала на Левкийската епархия. Според направените проучвания, храмът е функционирал с прекъсвания и реконструкции до XVII в., когато е разрушен от турците.
Базиликата е трикорабна и триапсидна. Средната апсида е с тристъпален синтрон (каменна пейка). Базиликата е с триделен нартекс. В южната ѝ част е прилепен триконхален баптистерий (кръщелня) с вграден малък кръгък купел в южната му конха. Основите са изградени от ломени камъни, а стените – от тухли, споени с червен хоросан. Размерите ѝ са приблизително 30м х 17м.
Проучванията на храма започват в началото на XXв. През 1915г. той е описан от Петър Мутафчиев, a през 1924г. са проведени първите археологически разкопки.
През 1994г. базиликата е частично реновирана и консервирана.
Днес могат да се видят основите на базиликата, очертаващи нейния план. Вляво – на запад, са добре запазени и реставрирани арките над притвора. До тях могат да се видят основите на баптистерия, които са обрасли с растителност.
Посещението е свободно, без входна такса и работно време. Подобно на Еленската базилика тук можете да се разходите спокойно и да усетите мястото по свой начин.
В близост до Беловската базилика, на пътя, има информационна табелка. На нея освен за историята на обекта и града-крепост Левке, можете да видите снимки на някои от предметите, разкрити при разкопките.
Късноантичен и средновековен град Левке
Съвсем близо до Беловската базилика, около връх Св. Спас (810м), се намират и останките от късноантичния и средновековен град-крепост Левке. В превод от старогръцки името му означава бял, светъл. Някои изследователи смятат, че оттам идва и името на Белово. Информационната табелка при базиликата разказва и легендата за Белия град. Според нея на купола на базиликата била поставена златна ябълка. Когато слънцето изгреело, блясъкът ѝ се виждал чак от Цариград. Когато духал вятър, листата на вековните липи се обръщали и заблестявали в бяло като посребрени. Така градът се виждал отдалеч, окъпан в светлина.
При проведените теренни проучвания в периода 1978-1992г. са установени планът и отбранителната система на крепостта. Регистрирани са няколко строителни етапа – най-ранният е от III-IV в., а най-късният – V-VI в.
Град Левке е имал транспортно-съобщителната функция като основно крепостно съоръжение на пътя, свързващ долината на р. Марица, с тази на р. Места. Бил е и част от отбранителната система на Северните Родопи, заедно с крепостта Траянови врата. Смята се, че е съществувал до 1666г. – до масовото помохамедчване на българите от Чепинско.
Посещението
Днес останките от крепостта не се стопанисват и достъпът е свободен.
До тях се стига за около 5 минути по пътека, вляво от базиликата (ако я гледате от черния път). Посоката е обозначена. До нея има паметна плоча, гласяща, че на това място, през 1981г., са отпразнувани 13 века от създаването на Българската държава.
След 2-3 минути се стига до нива, оградена с метална тел, на която са завързани сигнални ленти. Минава се под тях и се продължава в дясната част на нивата. В далечния ѝ десен край пътеката продължава и започва да се изкачва към върха.
Съвсем скоро се стига до стените на града. На няколко места отъпкани пътечки проникват навътре. Можете да се разходите свободно, обикаляйки из обраслите с растителност руйни.
Най-впечатляваща и запазена е щерната за вода – огромен, вкопан резервоар. Най-лесно можете да стигнете до него като не влезете веднага зад стените на града, а продължите по пътеката вдясно, покрай зида. Скоро тя завива вляво и веднага пак вляво може да се мине зад стената. Продължава се по сравнително добре различима пътека, придържайки се към левите ѝ разклонения и съвсем скоро се стига до резервоара. Тъй като е вкопан в земята, той не се вижда отдалеч. При разглеждането му трябва да се внимава, тъй като съдът е дълбок няколко метра, с гладки стени е, а покрай него няма обезопасителни прегради.
При обиколка между останките, на места ясно личат очертанията на различни постройки, от които са останали основите. Могат да се видят парчета от делви, както и няколко вкопани съда, останали почти непокътнати. На места могат да се различат и останки от водопровод.
От единия край на крепостта се разкрива и красива панорамна гледка към Рила.
Времето, необходимо за спокойното разглеждане на Беловската базилика и Левке е около 1 час.