Подземният минен музей в Перник е един по-различен музей, интересен както за деца, така и за възрастни. Обиколката из галериите на стария рудник запознава посетителите с развитието на въгледобива чрез увлекателни истории и оригинални експонати.
Обект: Подземен минен музей Перник
Друго име на обекта: Музей на минното дело
Местоположение: в центъра на град Перник; на 30км от София
Достъпност: с автомобил до обекта;
Други обекти в района: Регионален исторически музей Перник (непосредствено до него), Минна дирекция (2 мин пеша), Пернишка крепост (2,7км); водопад Бучалото в Радомир (13км), Църногорски манастир (30км), храм-кладенец с. Гърло (30км)
Направления
Подземният минен музей в Перник се намира в центъра на града, в близост до сградата на общината и непосредствено до Регионалния исторически музей. Съвсем близо до него има голям безплатен паркинг, където можете да оставите автомобила си.
Работно време и входни такси
Подземният минен музей в Перник работи без почивен ден. Влиза се с екскурзовод при група от минимум 3 души. Работното време е, както следва:
Лятно работно време (1 май – 30 септември)
Понеделник – неделя: 09:00-18:00ч.
Зимно работно време (1 октомври – 30 април)
Понеделник – неделя: 09:00-17:00ч.
През делнични дни, при събрана група, посещенията са на всеки половин час, а в празнични дни, събота и неделя – на всеки кръгъл час. Последното влизане е половин / един час преди затваряне, в зависимост от деня.
Входни такси
Входната такса за Подземния минен музей в Перник се заплаща на касата на Регионалния исторически музей, който се намира непосредствено до него вляво (ако сте с лице към входа). Цените на билетите са:
Възрастни: 7лв.
Ученици, студенти и деца: 2лв.
Пенсионери: 3лв.
Предлагат се и комбинирани билети за посещение на Минния музей и Историческия музей:
Възрастни: 10лв.
Ученици, студенти: 3лв. (за деца няма, тъй като до 7г. влизат безплатно в историческия музей)
Пенсионери: 5лв.
Обектът е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Подземния минен музей в Перник
Подземният минен музей в Перник е единствен по рода си на Балканския полуостров. Разположен е в две от галериите на първия български рудник Старите рудници. Мината е функционирала от 1891г. до 1966г. и в нея са добивани кафяви въглища до изчерпване на залежите им.
Музеят е открит за посещения през 1986г. Дължината на галериите, в които е разположен е около 630м, а максималната дълбочина под земята, до която се стига, е 50м. Обиколката е кръгова – върви се еднопосочно, като се влиза през левия вход и се излиза през десния.
Посещението
Посещението на минния музей се осъществява с водач и донякъде напомня посещението на пещера – поради това, че се влиза под земята, температурата е ниска и е добре да си предвидите връхна дреха, особено през лятото. Обиколката е с различна продължителност – от 30 мин до над 1 час в зависимост от групата.
Разказът започва в двора на музея. Вдясно пред входа на мината има вкаменено дърво с възраст над 50 млн. години, което миньорите са докосвали на влизане за късмет.
Вътре, в ниши, встрани от галериите, са разположени около 30 експозиции. Чрез интересни разкази и експонати посетителите се запознават с развитието на въгледобива в България и факти от ежедневието на миньорите. Гостите на музея могат да видят предмети, свързани с ръчния добив на въглища и изнасянето им с дървени колички; извозването на добива с вагонетки, теглени от коне и последвалите ги електролокомотиви Сименс. Посещението е придружено с увлекателни истории, даващи информация за цялостния процес по въгледобива.
В мината посетителите могат да видят и бомбоубежище и малък параклис, посветен на Св. Иван Рилски – закрилник на миньорите, наблюдават симулация на контролиран взрив. Научават за гномите – символ на рудника, използването на канарчета за откриване на газ гризу, истории за хитростта на конете, които не позволявали да бъдат впреганти в повече от 4 вагонетки и много други.
Обиколката из галериите на подземния минен музей дава възможност да се потопите в един различен свят, да се върнете в миналото и да проследите развитието на подземния въгледобив.
