Мегалитният храм-кладенец край с. Гърло е единствен по рода си в България и сред малкото на брой запазени подобни обекти в световен мащаб.
Обект: Храм-кладенец край с. Гърло, Мегалитен храм Пусто гърло
Достъпност: с автомобил и пеша до обекта, с автомобил до обекта (към края на 2023г. пътят е в процес на изграждане)
Статут: нестопанисван, без входна такса
Местоположение: село Гърло, област Перник, на 55км от центъра на София, на 30км от Перник, на 7км от Брезник и на 25км от Трън
Други обекти в района: средновековно гробище с. Гърло, Църногорски манастир (25км), Трънската екопътека (29км)
Направления до храм-кладенеца край село Гърло
Важно: Към есента на 2023г. се изгражда горски път, който да направи обекта достъпен с автомобил. По време на строителните дейности по маршрута преминават тежки строителни машини, които работят и през почивните дни. Стигането с автомобил до самия храм-кладенец не винаги е възможно. Пеша, обаче, в повечето случаи, машините могат да бъдат заобиколени.
Село Гърло се намира вдясно от пътя, свързващ Брезник и Трън (при движение в посока Трън). Разклонът за него е на около 5км от град Брезник. След отбиване от главния път към селото продължава около 2км тесен, еднолентов път. Стига се до площад с магазин и детска площадка. Продължава се по улицата вляво. На мястото има и кафява указателна табелка за Мегалитен храм Пусто гърло.
Излиза се от село Гърло в посока село Муртинци и на по-малко от 500м след последните къщи се стига до разклон вдясно. На мястото отново има указателна табелка. Вляво от пътя има по-широко място, където може да се паркира.
Можете да оставите автомобила си тук или да продължите с него. Оттук през полето тръгва черен път, който постепенно се изкачва и след около 2км стига до гората. В този участък се върви на открито. Подходящ е за есенна разходка – разкриват се красиви гледки към околните хълмове. Около средата на участъка се вижда и язовир Красава вдясно. Разстоянието от асфалтовия път между Гърло и Муртинци до гората се изминава за около 25-30 минути в зависимост от темпото.
Горският път
При навлизане в гората пътят за храм-кладенец Гърло завива вдясно. Вляво има широко място, подходящо за паркинг, но там паркират и строителните машини. Оттук до мегалитния храм се изгражда новият горски път и това е отсечката с концентрация на строителни дейности. В тази част от маршрута на места се забелязва стара червена лентова маркировка.
В началото на пътя се върви за кратко по равно, след което следва също така кратко изкачване. След него пътят се спуска все надолу до мегалитния храм-кладенец. При приближаването му отново се вижда язовир Красава, вляво.
Пътят свършва непосредствено до храм-кладенеца край село Гърло. Стига се до стена, която се заобикаля по пътечка вляво, и се излиза на циментова площадка. Разстоянието от началото на гората до обекта се изминава за около 15 минути.
Когато строителните дейности приключат, обектът ще е леснодостъпен с автомобил. Вариантът за преход до него вероятно няма да е подходящ, тъй като ще се върви по пътя на колите.
По маршрута няма вода.
Посещението на мегалитния храм-кладенец край с. Гърло
Мегалитният храм-кладенец край с. Гърло се намира в местността Пусто Гърло, на склон в Завалска планина под връх Кула. Открит е през 1972г. от екип, ръководен от проф. д-р Димитрина Митова-Джонова. Според нея обектът датира от XIIв. пр.Хр.
При посещението му се заобикаля конструкцията, изградена в миналото за неговата консервация, и се излиза на циментова площадка.
В самия храм-кладенец, който е под земята, се слиза по стълби, които правят завой на 90 градуса. Интересно е, че това не са оригиналните стълби. Те са променени при извършените консервационни дейности след откриването на храма. Счита се, че автентичното стълбище е било право. То завършва с триъгълна арка, изградена с ключов камък на върха.
Слиза се в малка кръгла, куполна зала с диаметър и височина около 4м, изградена от камъни чрез суха зидария. В средата ѝ е кладенецът с диаметър около 1м и дълбок 4-5м. На върха на купола има отвор с диаметър около 2м, за който също се счита, че е разширен по време на дейностите по консервация на обекта.
Когато се върнете горе, може да надникнете през отвора в залата. Бъдете внимателни, тъй като стълбището и отворът не са обезопасени отгоре, а при по-висока трева очертанията им не се виждат добре.
Теории за предназначението на храм-кладенеца край Гърло
При посещение на този обект е добре да сте запознати с различните теории за неговото предназначение, за да може да си представите как е функционирал.
Храм на подземните води
Обектът е единствен по рода си по нашите земи. Откривателката му – проф. Джонова, го определя като храм на подземните води, свързан с култа към шумерския бог Енки. В света подобни обекти са открити на о-в Сардиния в Италия, където има 30-40 храма, оцелели до наши дни. Смята се, че те са свързани с културата нураги. Извън Сардиния подобни запазени градежи са открити единствено край село Гърло, в Палестина и на п-в Крим.
Слънчев календар
По-късно Николай Дерменджиев прави първия археоастрономичен анализ на обекта. Той също смята, че обектът край с.Гърло е храм, свързан с подземните води, но и че се е използвал за слънчев календар. За целта древните хора са наблюдавали проникването на слънчевата светлина през коридора-стълбище, чийто вид днес е изменен.
Древен рефлекторен телескоп в мегалитния храм-кладенец край с. Гърло
Според теорията на арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов, публикувана през 2010г., обектът край с. Гърло е използван като телескоп. Те смятат, че на дъното на кладенеца е имало параболично огледало, изработено от мед, сребро или злато. В него, през отвора в купола, са се отразявали небесните тела, които древните астрономи са наблюдавали. Според тази теория храмът е служил за измерване на продължителността на астрономическата година и следене на годишните сезони.
Храм на подземните води с ритуал към зимното слънцестоене
Доц. д-р Любомир Цонев допринася много за събирането на цялата информация за проучванията на мегалитния храм-кладенец край с. Гърло. Той предлага и теория за същността на обекта, базирайки се на проучванията на проф. Джонова и Николай Дерменджиев, като отговаря на някои въпроси, ненамерили отговор в техните теории.
Според тази хипотеза обектът е бил храм на подземните води. В същото време слънчевата светлина е прониквала вътре по време на зимното слънцестоене, което в миналото е използвано във връзка с различни ритуали. Това би обяснило избора на място за изграждане на храма – толкова високо по склона, при най-високоразположения воден източник (при наличие на извори на по-благоприятни за строеж места); както и недостатъчно прецизните за водене на календар позиции на проникващата светлина. Можете да се запознаете подробно с материалите, събрани и анализирани от Любомир Цонев, в негова статия от 2015г. тук.
Районът около храм-кладенеца край с. Гърло има голям потенциал за развитие. В близост са разположени и други интересни, но слабопроучени обекти: крепостта Кула на хълма над храма, римска баня под храма, ранносредновековна църква на хълма срещу храма, средновековно гробище до махала Старо Гърло.