Преходът от Боснек до Живата вода е с продължителност около 1 час и е подходящ за кратка разходка сред природата. Може да се комбинира с пикник на някоя от поляните в покрайнините на селото.
Обект: Карстов извор Живата вода
Маршрут: Боснек – заслон Живата вода; Тематичен маршрут Алея на Боснешкия карст
Местоположение: Витоша – Боснек, на около 40км от центъра на София, на 22км от Перник; област Перник
Достъпност: с автомобил или с градски транспорт до началото на маршрута
Маркировка: червена и синя лентова, както и стълбова, до 300 м преди заслон Живата вода
Денивелация: около 200м изкачване
Продължителност: около 1ч в посока
Дължина: около 4км в посока
Други маршрути на Витоша: с. Кладница – х. Селимица, с.Кладница – Черни връх, кв. Бояна – Боянски водопад, Бистрица-Железница, хижа Алеко – връх Камен дел, хижа Алеко – Черни връх, Княжево – м.Златни мостове, Алекови водопади, Златни мостове – хижа Еделвайс и хижа Звездица, Златните мостове – Копитото, Златни мостове – кв. Владая, Златни мостове – х. Кумата – Черни връх
Направления до началото на маршрута в Боснек
С автомобил
Село Боснек се намира в югозападната част на Витоша, на 22км от Перник, на 40км от София. Разположено е на 5 км от автомагистрала Струма, от която до селото води тесен, двулентов път.
При влизане в Боснек от посока магистралата се продължава около 500 м по главния път до ул. Жива вода, където трябва да се завие вляво. Името на улицата е написано с големи червени букви на фасадата на бежова къща, вляво от пътя.
След около 300м се подминава детска площадка вдясно и се стига до паркинг за посетителите на природен парк Витоша. Мястото представлява малък площад, откъдето се продължава пеша.
С градски транспорт
До с. Боснек можете да се придвижите и с линия №18 на градския транспорт от Перник. От спирката в центъра на селото е най-лесно да се върнете по главния път около 200м назад до ул. Жива вода и да завиете по нея вдясно. На мястото има указателни табелки, но те се виждат при движение от отсрещната посока. След около 5 мин се стига до паркинга за посетители на природен парк Витоша.
Боснек – заслон Живата вода
От паркинга се продължава по улица Жива вода и след около 5 минути се излиза от Боснек. В края на селото се намира и първият стълб по маршрута – с номер 63. Срещу него е разположена първата информационна табелка по Алеята на Боснешкия карст. Табелките са общо 10 и дават информация на два езика – български и английски, за пещерите, растенията, животните и др. в Боснешкия карстов район.
Маршрутът продължава напред по широка алея – стар черен път. След 2-3 минути вляво се разкрива обширна поляна с маси и пейки и табелка на природен парк Витоша. Мястото е подходящо както за кратък отдих, така и за пикник сред природата.
Продължава се по пътя, който според означенията е споделено трасе – конен и пешеходен маршрут. Възможно е да срещнете и свободно пасящи коне.
След още 2-3 минути се стига до малка полянка. Вляво са разположени следващите 3 тематични табелки, както и пейки и маси за отдих.
Оттук напред пътят се стеснява до тясна пътека. След още 2-3 минути се стига до следващите 2 табели, вляво от пътеката.
Продължава се по пътеката, която върви на открито. На места навлиза за кратко под дървета и там си личи старият широк черен път. В тази част от маршрута не се разкриват гледки надалеч и преходът е сравнително еднообразен. Върви се покрай коритото на река Добри дол (десен приток на Струма), което през есента е сухо. На няколко пъти пътеката минава през речното корито, а встрани си личи обраслият стар път. През пролетта и началото на лятото, когато реката е пълна, движението по пътеката е затруднено от необходимостта да се преджапват мокрите участъци.
Останалите информационни табелки по тематичния маршртут са разположени на още две места по две.
Разклон при стълб №45
На около 50 минути след началото на прехода се излиза на широка поляна. В дъното ѝ, при стълб 45, има разклон. Маркираните маршрути завиват вляво – към Заслон Меча чешма и Чуйпетлово (стълбовата и червената маркировка) и с. Кладница по Нископланинската обиколна пътека на Витоша (синята лентова маркировка). На това място избеляла информационна табелка разказва за старите търговски и военни пътища през Витоша, по които преминавали коне с товари. За да бъдат проходими за животните, всяка пролет младите мъже от крайвитошките села се качвали в планината и правели бродове през каменните реки, поставяйки чимове между морените. В наши дни по-голямата част от планината е непроходима за коне.
За Живата вода се продължава направо. Влиза се в гора, където вече няма маркировка, но широкият черен път се вижда ясно. Пресича се река Живата вода и след 5 минути се стига до заслон Живата вода. Пред него е и известната чешма с глава на змей или крокодил.
Живата вода
Извор Живата вода се намира на 1070м. н.в. и е един от притоците, даващи начало на река Добри дол (заедно с Шамако). Мястото е описано още в средата на XVIIв. от османския пътешественик Евлия Челеби, който нарича извора Чешма на щастието.
Водният поток не е постоянен, а пулсиращ. Смята се, че зад извора, в карста, има пещерно разширение, в което се събира водата. Когато то се напълни до определено ниво, водата потича и засмуква цялото събрано количество. Когато резервоарът се изпразни, водата спира до събиране на нужното количество.
Времето, за което резервоарът се пълни, много варира според сезона и валежите. През пролетта, при топене на снеговете, водата непрекъснато прелива и гарантира непрестанен теч. През останалото време циклите се редуват през различни интервали от време – понякога от няколко минути, през половин до един час.
Изворът е каптиран много отдавна, а през 1952г. районът е облагороден. Смята се, че по това време е поставена скулптурата на змейската глава (или крокодилска), през чиято уста се излива водата. Изработен е от кладнишкия каменоделец Негри Рангелов Будинов. Говори се, че скулптурата е по поръчка на местния майстор-хлебар Витан Стоянов, който живеел наблизо и замесвал най-вкусния хляб с вода от извора.
Легенди за Живата вода
Непостоянният и чудноват дебит на водата в извора кара хората в миналото да си обясняват феномена с различни легенди и свръхестествени фактори. Говори се, че чешмата разпознава добрите хора и за тях тече, а когато пред нея застане лош човек – водата спира. Вярва се също, че водата е лечебна и в миналото много хора са пътували дотук, за да търсят изцеление.
Съществува и предание според което в миналото в района имало езеро, край което живеел свиреп бик. Тъй като често убивал добитъка на местните хора, те решили да поставят остри предмети по рогата на животните си, за да ги защитят. Така бикът се наранил и паднал в езерото, а с това водата му почервеняла и изчезнала. Според легендата бикът и до днес е дълбоко под земята и като се върти в опити да излезе, той спира и пуска водата на извора.
Пещера Живата вода
Вдясно от заслона, който се намира до чешмата със змейската глава, продължава пътека за горния извор и пещерата. До тях се стига за по-малко от 5 минути.
Пресича се поток Живата вода. След кратко изкачване, на място, където пътеката прави ляв завой, има разклонение от нея вдясно. Там се намират два чучура, от които блика същинският извор Живата вода. До тях са поставени няколко икони – на Исус и на Богородица.
Пещерата е съвсем близо – нагоре по основната пътека. Пред нея има плоча, според която преданията разказват, че в тази пещера Иван Рилски е потърсил уединение за първи път. Входът на пещерата е нисък (около 1,20м) и е укрепен през 1928г. Вътре таванът е по-висок. Влиза се в зала с няколко разклонения в дъното. По тавана могат да се видят малки сталактити. В пещерата е поставена икона на Богородица, около която хората палят свещи и оставят дарове. През есента залата е суха.
Връщането до село Боснек отнема горе-долу същото време. По пътеката през есента можете да си наберете дренки, шипки, глог.
По-голямата част от прехода е на открито, като дълги голи участъци се редуват с кратка сянка. Вода има в началото на маршрута – при детската площадка непосредствено преди паркинга, и в края му – при извор Живата вода (ако го хванете течащ).