Лопушанският манастир се намира на 20км от Монтана, в подножието на Стара планина. Той е основно ремонтиран преди десет години, когато в двора му е построена и нова черква.
Обект: Лопушански манастир Св. Йоан Предтеча
Статут: действащ, мъжки манастир
Храмови празници: 27 юли (Св. Великомъченик Панталеймон), 8 септември (Рождество Богородично)
Местоположение: в Северозападна България, на 1,5км от с. Георги Дамяново, област Монтана, на 20км от Монтана, на 24км от Чипровци, на 31км от Берковица, на 60км от Враца, на 106км от Видин, на 116км от София
Достъпност: с автомобил

Други забележителности в района: Къща музей на Иван Вазов и Етнографски музей в Берковица (31км), Клисурски манастир (38км), Палеопарк Вършец (45км), водопад Райски кът (45км), Заноженски водопад (50км)
Направления
Лопушанският манастир се намира между селата Георги Дамяново и Меляне, на около 20км от Монтана. Разположен е на левия бряг на р. Дългоделска Огоста. Непосредствено пред портите му има паркинг.
Лопушанският манастир Св. Йоан Предтеча
За ранната история на Лопушанския манастир са запазени много малко сведения. Според надпис на входа му, той е основан през Xв. Като много други български манастири е многократно опожаряван, разграбван и възстановяван по време на османското владичество. По време на Чипровското въстание през 1688г. е разрушен и остава пустеещ за дълго време.
През XIXв. започва постепенното възстановяване на Лопушанския манастир. Съборната църква – дело на майстор Лило от Славиня, е завършена през 1853г. В конструктивно и архитектурно отношение сградата напомня на черквата в Рилския манастир. Тя е трикорабна, с пет купола и обграждаща я външна галерия с дванадесет колони и аркада. Интересно е, че в църквата липсват стенописи. От този период датират и жилищният корпус, оградата и чешмата в двора на обителта. Интересни са малките каменни релефи по стените на черквата и по портала на входа на манастира. Те са с фигури на хора, растения и животни. Смята се, че някои от човешките фигури изобразяват майсторите, работили по издигането на храма.
През Възраждането манастирът се превръща в просветно и революционно средище. В него функционира килийно училище. Посещаван е често от Иван Вазов в периода на пребиваването му в Берковица и се смята, че тук авторът е написал част от романа Под игото.
През 2011г. започва основен ремонт на манастира. Построена е нова черква. А в стария храм е намерена зазидана в тайник икона на Света Богородица, която е над 300-годишна и се вярва, че е чудотворна.
Името на Лопушанския манастир идва от близкото село Георги Дамяново, което до 1958г. се е наричало Лопушна.
Посещението на манастира
Лопушанският манастир не приема посетители в понеделник до 13:00ч., поради домакински полуден. Изключение правят църковните празници, които се падат в понеделник.
Вляво след входа се намира църква-костница Рождество Богородично. Построена е при възстановяването на Лопушанския манастир в средата на XIXв. Тогава при строежа на съборната църква е открит масов гроб на над 2000 души от времето на Чипровското въстание. Строителите изграждат първо костницата, след което продължават градежа на храма. Смята се, че пак тогава е скрита в зазидан тайник и чудотворната икона на Богородица.
Съборната църква Успение Богородично заема централно място в двора на Лопушанския манастир. В нея, вдясно от централната алея, е поставена иконата на Света Богородица, датираща от времето на Чипровското въстание.
Срещу стария храм е изградена и новата църква, която е на два етажа – по подобие на Боянската църква. Долният храм е посветен на Св. Панталеймон, а горният – на Св. Петка Римлянка. Архитектурният ѝ стил наподобява храмовете от времето на Първото българско царство.
В двора на манастира има още клетка с птици, пейки и маси, църковен магазин, както и чешма-аязмо, датираща от 1856г.


































Copy Protected by Tech Tips's CopyProtect Wordpress Blogs.