Кремиковският манастир е леснодостъпен и се намира близо до центъра на столицата.
Обект: Кремиковски манастир Свети Георги Победоносец
Местоположение: по южните склонове на Софийска планина, дял от Западна Стара планина, на 2км от центъра на кв. Кремиковци и на около 20км от центъра на София
Достъпност: с автомобил до паркинга на манастира; пеша от центъра на кв. Кремиковци, София
Статут: действащ, женски манастир
Други обекти в района: Локорските водопади (21км), Момина скала Локорско (21км), Кътинските пирамиди (32км), Лозенски манастир и връх Половрак (30км)
Направления до Кремиковски манастир Св. Георги Победоносец
С автомобил
До Кремиковския манастир се стига сравнително лесно по главния път, който минава през кв. Кремиковци. При пътуване от посока София и кв. Челопечене, се продължава все направо по него до излизане от квартала. Пътят става тесен, но е в сравнително добро състояние. За кратко се вие по склона на планината и скоро стига до портите на манастира. Вляво от тях има паркинг за посетителите. Пътят продължава покрай манастира и отвежда под него, където също има място за паркиране.
С градски транспорт и пеша
До кв. Кремиковци може да се стигне и с градски транспорт от София. Линия 117 се движи от Автогара Изток на бул. Ботевградско шосе до град Бухово. Най-удобната за подход към Кремиковски манастир спирка в кв. Кремиковци е Ул. Св. Петка. Може да се ориентирате и по площада пред читалището в центъра на квартала. Автобусът спира непосредствено след него (спирка Ул. Радивоя), а за манастира се слиза една спирка по-нататък.
Продължава се пеша по улицата по посока на движение на автобуса. След около 10 минути се излиза от квартала и започва изкачването към Кремиковския манастир. Не е необходимо през цялото време да се върви по шосето, тъй като има по-пряка широка пътека, приличаща на черен път.
Разстоянието до манастира се изминава за около 40 минути, а денивелацията, която се преодолява, е около 130м изкачване. Пътеката излиза под манастира, където също има вход към двора му.
История на Кремиковски манастир Св. Георги Победоносец
Смята се, че Кремиковският манастир е построен през XIV в. по време на Второто българско царство и цар Иван Александър и е част от Софийска Света гора. След падането на София под османско владичество е разрушен.
По късно, през 1493 г., благодарение на болярина Радивой църквата Св. Георги е възстановена и изписана. Манастирът става важен културен и книжовен център за българското население в околността. От това време е и Кремиковското евангелие – ценен ръкопис от 1497г., което в наши дни се съхранява в Църковния историко-археологически музей на пл. Св. Неделя в София.
Кремиковският манастир е служил и за убежище на борци за свободата на родината. Тук за кратко се е укривал Димитър Стефанов – Казака – вторият знаменосец от четата на Христо Ботев, заедно с трима негови съзаклятници.
След Освобождението в Кремиковския манастир се заселват монахини, бежанки от Малашевско. Започва период на подем за манастира. През 1907 г. е завършена новата църква Покров Богородичен.
През 1947г. в манастира са настанени военни. Те пребивават на територията му 18 години. През този период, по време на пожар, част от сградите са унищожени. Заличени са и много от стенописите.
През 60-те години на XXв. монахините се връщат в манастира, за да продължат да се грижат за него и да го развиват.
Посещението на манастира
Кремиковският манастир е действащ, женски манастир. От паркинга се влиза в манастира през желязна порта с паун. За да се стигне до двора, се преминава през изографисан тунел, където, вдясно, се намира манастирският магазин – за сувенири и различни местни продукти.
През пролетта на 2024г., при влизане в манастирския двор правят впечатление строителните дейности, които се извършват вдясно. Според страницата на манастира целта им е да се възстанови северното крило на манастира, в автентичния му, първоначален вид.
Църквата Св. Георги Победоносец
Старата църква Св. Георги Победоносец заема централно място в манастирския двор. Построена е през 1493г., по-късно обновена през 1611г. Тя е безкуполна сграда с полуцилиндричен свод и преддверие. Част от стенописите в църквата не са запазени, но има и много оцелели до днес. При влизане в преддверието на църквата на отсрещната стена се вижда изографисан Св. Георги на кон. Вдясно от него, в другия край на стената е ктиторският портрет на Радивой, жена му и двете му деца. Стенописите имат голяма художествена, но също и етнографска стойност, давайки сведения за облеклото на местните първенци от онова време.
Вдясно, над входа към основното помещение, е изобразен Св. Георги на трон, а на стената присъстват сцени от живота му.
В основното помещение запазените стенописи са значително по-малко, а по свода са останали само отделни фрагменти.
На излизане от църквата Св. Георги, отсреща са манастирската магерница и параклисът Св. Антоний Велики, осветен през 2010г. Интересна е историята на този светец с египетски произход, който се счита за основател на християнското монашество. Повече за живота му можете да прочетете тук.
Вляво от новата църква, ако я гледате откъм старата, има приятна сенчеста алея с пейки и маси и гледка към София и заобикалящите я планини. При ясно и слънчево време се вижда как блестят златните куполи на Св. Александър Невски.
Църквата Покров Богородичен
Изграждането на новата църква започва през 1901г. и завършва през 1907г. Иконостасът ѝ е с красива дърворезба.
Под манастира
Под Кремиковски манастир Св. Георги Победоносец има две заведения, голяма поляна и няколко клетки с животни. Пауни – обикновени и бели, се разхождат на свобода и кацат по околните покриви и дървета, а виковете им се чуват още от двора на манастира. В клетките има различни видове птици – кокошки, токачки, папагали, гугутки и др. В друго заграждение зад заведението има сърнички и елен. От поляната отново се разкрива гледка към цялото Софийско поле.
Поради близостта си до столицата, при хубаво време и в почивни дни, Кремиковският манастир е много посещаван. Мястото е предпочитана дестинация и за семейства с деца.
Рудник Кремиковци
В близост до кв. Кремиковци се намира и бившият рудник Кремиковци. Мястото е изоставено, а достъпът – свободен. В случай, че искате да видите нещо различно, можете да го посетите пътьом – отклонението е съвсем кратко. Достатъчно е да завиете вдясно по някоя от пресечките след центъра на квартала (при връщане към София). Ул. Възраждане, например, стига на метри от рудника.
Понастоящем изкопът е пълен с вода, чието ниво непрекъснато се покачва. Околността е изключително замърсена, подобна на сметище. Мястото може да бъде интересно и за посещение с деца, на които да разкажете как се извършва добивът на полезни изкопаеми и какво въздействие има върху природата.
В близост има и автоморга с планини от авточасти – също много впечатляващи за децата.