Обект: пещера Дяволското гърло
Статут: облагородена пещера
Местоположение: област Смолян, Западни Родопи, на по-малко от 2км от Триград, на 25км от Девин и на 34км от Доспат
Достъпност: с автомобил
Други обекти в района: Ягодинска пещера (на 16км), екопътека Струилица-Калето-Лъката (25км), водопад Самодивското пръскало, Мечешкия водопад, екопътека Храстево-Червен камък Девин (25км), римски мост Кемера Змеица (26км), водопад Късак (32км), Доспат: Музей на родопската чешма (34км).
Триградското ждрело и направления до пещерата
Пещера Дяволското гърло се намира в Триградското ждрело. То е с дължина около 3 км. Започва от мястото, където Триградска река потъва в пещерата, за да излезе около половин километър по-надолу под формата на карстов извор, и завършва на мястото, където тя се влива в река Чаирдере.
Триградското ждрело е обект от списъка „100 национални туристически обекта“ на БТС. Печатът се намира на касата на пещерата.
За да стигнете до Дяволското гърло, ако идвате от посока Девин или Доспат, трябва да поемете към Триград на разклона при Тешел. Пътят минава покрай самата пещера, а пред входа ѝ има безплатен паркинг, който се пада вдясно от шосето.
Работно време на пещера Дяволското гърло
Към лятото на 2021г. работното време на пещерата от април до септември е от 10:00ч. до 17:00ч. с влизания на всеки кръгъл час, без обедна почивка. Последното влизане е в 17:00ч. Зимното работно време – от октомври до март, е от 10:00ч. до 16:00ч.
За влизане в пещерата е необходимо да се съберат минимум 10 посетителя.
Цени за вход в Дяволското гърло
Възрастни: 6лв.
Ученици между 7 и 16 г: 3лв.
Пещера Дяволско гърло и посещението ѝ
Посещението на пещерата продължава около 30 мин. и е доста различно от обиколката на другите пещери в България. Тъй като Дяволското гърло е пропастна пещера, образувана при пропадане на земните пластове, в нея няма сталактити, сталагмити и сталактони, които са основен обект на разглеждане в повечето пещери. По тази причина снимането е разрешено.
В пещерата се влиза през изкуствено прокопан тунел с дължина 150м. В началото на обиколката водачът разказва за образуването на Дяволското гърло и нейното проучване. Първите опити за проучването ѝ са направени през 1962г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева, които достигат до Бучащата зала. По-късно, през 1970г., водолазите Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат, за да проучат сифона, в който изчезват водите на Триградска река. За съжаление те не се връщат, а телата им са извадени по-късно. В тяхна памет е поставена плоча, която можете да видите вляво от асфалтовия път, по който ще се върнете до колата си след изхода от пещерата.
Подземният път на водата така и не е проучен. Смята се, че каквото влезе заедно с водата в пещера Дяволското гърло, остава някъде из дълбините ѝ. Оцветяване на водата пък показва, че тя излиза след пещерата за много по-дълго време от очакваното. Счита се, че или пътят, който изминава по подземни тунели, е много по-дълъг, или водата се застоява някъде, преди да продължи пътя си.
С пещера Дяволското гърло се свързват различни истории и легенди. Една от тях гласи, че тъкмо това е мястото, където Орфей е слязъл в Подземното царство, за да търси Евридика.
По време на обиколката ще видите и образите на дявол и на Орфей, изсечени в скалата.
Бучащата зала
Обиколката продължава до Бучащата зала, наречена така поради шума на изливащия се в нея 42-метров водопад. Самата зала е с внушителни размери и е втората по големина пещерна зала в България след входната зала на Деветашката пещера.
В Дяволското гърло се срещат 4 вида прилепи.
Стъпалата в Дяволското гърло
След Бучащата зала следва изкачване на 301 стъпала, които отвеждат до естествения вход на пещерата, през който се излиза. Стъпалата, съответстващи на около 22-етажна сграда, са бетонни, с висок бетонен парапет. Изкачването е стръмно, а поради наличието на вода наблизо стъпалата са доста кални. В началото на стълбището има табелка, която предупреждава, че изкачването не е подходящо за хора със сърдечни заболявания и други здравословни проблеми. Алтернативен вариант е връщане по обратния път.
Изкачването по стъпалата дава възможност да се мине възможно най-близо до подземния водопад. Има и няколко площадки, където да отпочинете и да надникнете към падащата зад скалите вода.
Стъпалата минават и покрай малко изворче с олтар на Богородица, вляво. В него хората хвърлят монети и си намислят желания. Смята се, че водата му е лековита. Произходът на извора също се свързва с историята за Орфей и Евридика. Според легендата на път за горния свят Орфей не спазил обещанието си да не поглежда назад и се обърнал да провери дали Евридика го следва. В този момент тя изчезнала и той я загубил завинаги. От мъка Орфей избухнал в сълзи, от които бликнал изворът.
След изхода имате възможност да се разходите за кратко край реката, която образува интересни форми, преди да се спусне в пещерата. За целта продължете по пътеката вдясно.
Връщането до паркинга пред пещерата става по пътеката вляво след изхода. Тя отвежда до асфалтовия път за Триград. Трябва да тръгнете по него вляво и след 5-10 мин. ще сте отново на паркинга пред входа на Дяволското гърло. По пътя има няколко сергии за мед и сувенири, а срещу входа на пещерата се предлага спускане с алпийски тролей.
Водопад Триград в Триградското ждрело
При пътуване от пещера Дяволското гърло към Тешел, може да спрете и да се полюбувате на Триградска река и на красивия водопад Труград, който се спуска към нея. Отбивката за него е при чешма, която ще се падне от вашата страна на пътя, ако се движите в посока Тешел.
