Екопътека Бели Искър се намира в близост до Самоков, в Рила планина. Тя е леснодостъпна и дава възможност както за по-дълга разходка, така и да се измине само част от маршрута ѝ. Освен водите на река Бели Искър, край която се върви и която се пресича по дървени мостчета, и чиито звуци се чуват неотменно, интерес представляват и красивите скални форми, надвесени високо горе.
Обект: екопътека Бели Искър
Дължина: 7,5км – кръгов маршрут
Денивелация: около 300м
Продължителност на прехода: 2ч30мин – 3ч
Местоположение: в долината на р. Бели Искър, Национален парк Рила; на 3,8км от центъра на с. Бели Искър, на 11,5км от Самоков, на 14км от Боровец, на 11км от Говедарци, на 24км от Мальовица, на 50км от Дупница, на 70км от София
Достъпност: с автомобил до началото на екопътеката
Маркировка: синя
Други обекти в района: Овчарченски водопад Горица (43км), Ресиловски манастир (46км), Бистришки водопад (56км), Стобските пирамиди (82км), Костенски водопад (55км);
Други маршрути в Рила: Боровец – хижа Чакър войвода – дворец Саръгьол, м. Зелени преслап – водопад Рилска скакавица, хижа Гургулица – водопад Скаловитец, Рибните езера, Мальовица – Йончево езеро;
Направления
От Самоков се продължава в посока Бели Искър и Говедарци. На около 4,5км след края на града пътят минава по мост над р. Черни Искър. Непосредствено след него главният път завива вдясно към Говедарци, а за с. Бели Искър се продължава направо.
При влизане в селото, на първия разклон, има табелки за екопътека Бели Искър – вдясно. Продължава се по главния път, като се придържате вдясно, до излизане от населеното място.
Ако идвате от Боровец, трябва да минете през селото и да стигнете до долния му край, където да направите почти обратен завой вляво. От тази страна няма указателни табелки. Ще познаете мястото по широкия път, на който излизате. Оттук се продължава по главния път до края на с. Бели Искър.
След стадиона в края на селото състоянието на пътната настилка се влошава. Има няколко участъка с големи дупки, но са проходими.
На по-малко от километър от началото на екопътеката вляво от пътя има малък параклис – Св. св. Петър и Павел, изграден през 2019г., и чешма.
При началото на екопътека Бели Искър пътят се разширява и има паркинг вдясно, а шосето продължава нагоре в планината към язовир Бели Искър.
Екопътека Бели Искър
Екопътека Бели Искър е изградена през 2003г. Маршрутът минава по 8 стабилни моста, които превеждат посетителите ту на единия, ту на другия бряг на реката. В началото те са близо един до друг, но до всеки следващ разстоянието се увеличава. По пътеките през гората е поставена синя маркировка за ориентир. При всеки мост можете да излезете на пътя, който върви успоредно на реката и, при нужда, да се върнете по него до паркинга, без да се стига до края на маршрута.
На места са поставени информационни табла, разказващи за различни природни елементи, които могат да се видят. На всеки мост е поставена табелка с името, което носи, изписано на кирилица и латиница. Някои от имената са преведени, за да се предаде значението им, други – не.
Инфраструктура
Към 2025г. мостовете, по които се минава, са стабилни и добре поддържани. Въпреки това преминавайте с внимание и не разчитайте на парапетите, без да сте се уверили в здравината им. При повечето от обозначените места за отдих липсват маси и пейки.
Тоалетна по маршрута няма. На места пътеките и встрани от тях са силно замърсени с изхвърлени кърпички.
Питейна вода по маршрута също няма. При връщане по асфалтовия път на едно място – между местност Камъка и информационния пункт, има чучур с непостоянен дебит.
Екопътека Бели Искър е замислена така, че да осигурява достъп и на хора в неравностойно положение. Има изградени рампи за хора с увреждания, но към 2025г. те изглеждат неизползваеми, поради паднали дървета и други повреди. В началото на екопътеката има и една табелка с текст за незрящи, но тя е единствената.
Природата около екопътеката е красива и различна през всички сезони. През пролетта водите на река Бели Искър са буйни и формират множество скокчета и каскади. През лятото гората предлага прохлада, а през есента широколистните гори по околните хълмове се изпъстрят.
Описание на маршрута
Началото на екопътеката е при паркинга. На мястото има информационни табелки и оттам започва първият мост над река Бели Искър – Синият вир.
Преминава се на отсрещния бряг на реката и за кратко се върви край нея.
Съвсем близо се намира мост Изгрев. От него се разкрива красива гледка към околните скали.
След втория мост пътеката продължава вляво през иглолистна гора, между реката и пътя. Изкачва се по няколко стъпала и излиза за кратко на асфалта, преди да стигне до третия мост.
Мост №3 е наречен Двата камъка.
Следващият мост носи името Тис.
След него алеята лъкатуши през гората и стига до зона за отдих Езерото. В близост до нея, на пътя, се намира и сградата на Контролно-информационен пункт Бели Искър – симпатична малка къща.
Продължава се по пътеката, която отвежда до следващия кът за отдих – Камъка. На мястото има няколко нестабилни навеса и пейка с маса, разположени на брега на реката. Преди петия мост отново се излиза за кратко на асфалтовия път.
Мост №5 носи името Големия или Дългия (името се разминава на кирилица и латиница). Той е най-дългият по маршрута.
Още мостове
Оттук разстоянията между мостовете осезаемо се увеличават. Пътеката става по-тясна и планинска.
Към следващия мост – Бор, сини маркировъчни стрелки по дърветата насочват вдясно, а пътеката продължава и напред.
След него се излиза за кратко на пътя и отново се влиза в гората. Минава се покрай разрушен мост, който вероятно е служел за преминаване над ръкав на река Бели Искър, но след като водата се е изместила, е станал ненужен. Такива се срещат и напред по маршрута. Малко по-нататък се намира зона за отдих Здравец.
Преминава се покрай още няколко стари съоръжения и по няколко каменни стъпала се излиза на пътя. Скоро вляво има маркировка, насочваща отново по горска пътека, но поради паднало дърво тя е труднопроходима. Малко по-нагоре по пътя има възможност да се отклоните безпрепятствено.
Седмият мост е кръстен Арамлия (думата означава разбойник).
След него маршрутът на екопътека Бели Искър продължава през иглолистната гора, набира височина и след около 20 минути стига до заслона.
От него се продължава вдясно към реката и след кратко слизане се стига до последния, осми мост – Суларо.
Излиза се на асфалтовия път. Нагоре по него, на около 15 минути пеша, се намира Каменна колиба Демир Капия, за която има табелки надолу по пътя. Тя представлява естествена скална ниша, която българските четници са използвали за подслон и укритие.
Панорамната площадка
Маршрутът на екопътека Бели Искър продължава вдясно по пътя, към панорамната площадка, разположена над долината на реката. След около 150м трябва да се отклоните вляво. На мястото има и указателни табелки. Оттук можете да се върнете и директно на паркинга (за около 30-40 мин), следвайки пътя надолу.
Пътеката за погледната площадка набира постепенно височина. Разстоянието от пътя до панорамното място се изминава за около 10 минути. От него се разкриват гледки към отсрещните ридове, а долу в ниското се вижда седмият мост, приличащ на детска играчка.
Продължава се по пътеката от срещуположната страна спрямо тази, от която сте дошли. На слизане се преодолява по-голяма денивелация, тъй като се стига до по-ниско място на пътя. На най-стръмния участък са изградени каменни стъпала, които подпомагат слизането. Излиза се на асфалтовия път, по който за около 30 минути ще стигнете до паркинга в началото на екопътека Бели Искър. След няколко минути се минава покрай мост №6 и можете да се отклоните по него и да се върнете до началото по гореописания маршрут. Обиколката на екопътеката може да се извърши и в обратна посока.
За обхождането на целия маршрут са необходими 2ч30мин – 3 часа спокоен ход. Времето може да варира при голяма натовареност откъм посетители, когато може да се наложи да изчаквате, за да минете по мостовете.